Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводно обслужване от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводно обслужване > Библиотека > Размер на амортизационна норма

Оценка, амортизация и отчитане на основни средства

Размер на амортизационна норма

За определяне размера на амортизационната норма не съществуват за сега напълно издържани и сигурни правила. От горните формули и обясненията към тях се вижда, че този размер е в зависимост от няколко главни фактора. На първо място амортизационната норма зависи от определения срок на използуване на основното средство, т. е. от определения му служебен срок, както го наричат в Съветския съюз. Този фактор е обаче до голяма степен несигурен, тъй като зависи от редица условия. Да вземем например една машина. Преди всичко от значение за нейния служебен срок е определеното й предназначение. Идва след това степента на използуването на машината - една, две или три смени в денонощие, сезонно използуване и т. и. Така една машина би се изхабила по-бързо, ако работи вместо на една на две смени, и още по-бързо, ако работи на три смени.

Видът и конструкцията на основното средство има не по-малко значение за продължителността на неговия живот. Несъмнено е, че една по-опростена машина ще може да бъде използувана много по-продължително време, отколкото друга машина с по-сложна конструкция, извършваща същата работа.

От проучванията, които направихме в някои наши промишлени предприятия, се установява, че при изготвянето на сега действуващата у нас Наредба за амортизационните норми някои от тия особено важни условия не са взети по една или друга причина под съображение. Поради това съществуват и доста несъобразности. Ние посочваме някои от тях. Така например намира се, че за известни сгради е определен по-дълъг срок на служене, отколкото те биха могли да издържат, като при това не е държана особено строга сметка за вида на строежа. Не е взето под съображение и предназначението на сградите. Например в група Б - Други стопански сгради - заедно със сградите за складове, магазини, хангари са включени и сградите за конюшни, краварници, свинарници и др. селскостопански сгради. В случая имаме три групи сгради с най-различно предназначение, с напълно различни начини на използуване. Много ясно е, че конструкцията на тези сгради, ако и да е от еднакъв вид, да речем масивно-железобетонна, изхабяването им не би могло да бъде еднакво. Поради това и служебният им срок също не може да бъде еднакъв.

Същото положение имаме и при група В - Административни сгради, - в която група са включени сградите за кантори и жилища. По наша преценка изхабяването на сградите за кантори става по-бързо от това на жилищните сгради.

По-нататък наредбата определя еднакви амортизационни норми за разните видове силови машини, производствени машини и др. оборудвания независимо от смените - една, две или три смени. Това трябва да бъде отбелязано като един от нейните съществени и с лоши последици за амортизационния фонд недостатъци, който следва да бъде изправен в най-скоро време. Този недостатък на наредбата оказва неблагоприятно въздействие и в редица направления, като например върху правилното оформяване на единните държавни цени, себестойността на продукцията на еднакви предприятия, но различно използуващи производствените мощности на машините си, на сравняемостта между сродни предприятия и т. н.

Ние се спираме само на въздействието на този недостатък върху амортизационния фонд и себестойността на продукцията, като ще опитаме да изясним това положение със следния пример: имаме две предприятия с абсолютно еднакви производства и производствени условия. Първоначалната стойност на подлежащите на амортизиране основни средства е за първото и второто предприятие по 500 000 лв. Производствените разходи без амортизационните отчисления възлизат на 20 лв. за единица продукт. Определена е 10% -амортизационна норма. Или годишната амортизационна квота е 50 000 лв. Първото предприятие работи на една смяна и дава 50 000 единици годишна продукция, а второто - на три смени при 150 000 единици годишна продукция.

Себестойността на продукцията:

а) За първото предприятие

1. Производствени разходи за 50 000 единици по 20 лв.            1 000 000 лв.

2. Амортизация 10% ПРИ 500000 лв. първоначална стойност

на "основните средства                                                             50 000 „

3. Фабрично-заводска себестойност на продукцията        1 050000 лв.

4. Фабрично-заводска себестойност на единица продукция

                                     21 лв.

б) За второто предприятие

1. Производствени разходи за 150 000 единици

по 20 лв.                                                                                     3 000 000 лв.

2. Амортизация 10 % при 500 000 лв. първоначална стойност

на основните средства.                                                             50 000 лв.

3. Фабрично-заводска себестойност на продукцията        3050000 лв.

4. Фабрично-заводска себестойност на единица   продукция

                                 20.33 лв.

От двете калкулации се вижда, че себестойността на единица продукция за второто предприятие е с 0, 67 лв. по-ниска от тази на първото. Това е обаче само привидно, защото второто предприятие, работещо на три смени, би следвало да извърши no-големи амортизационни отчисления. При него изхабяването на основните средства е било по-голямо от това на първото предприятие. Поради тази причина размерът на внесените or него в амортизационния фонд суми е по-малък от този на фактическото изхабяване на основните му средства.

Посоченият недостатък на наредбата следва да бъде премахнат, като в таблиците бъдат предвидени амортизационни норми в зависимост от смените, при които се използуват основните средства. Ние имаме в това отношение богатия съветски опит, който трябва да ползуваме при този и при всички случаи.

На второ място се установява, че при изработване на таблиците за амортизационните норми не е взета под внимание конструкцията на машините и др. оборудване. Така в една и съща група са включени машини с различна конструкция, с различни функции и години на строеж. Например бързоходни и небързоходни машини от един и същ вид, ударни и неударни (станове), машини с тежка и лека конструкция, машини, строени преди, през и след войната и от различен произход, машини с по-висока и по-ниска производителност, машини, монтирани, но поради функцията, която изпълняват в производствения процес, се употребяват много рядко и при все това са включени в същата група и т. н.

Така например в една и съща група са включени памучните тъкачни станове, които се изхабяват по-бързо, и вълнените тъкачни станове. За някои пък основни средства като водните турбини е определен по-къс служебен срок. Техниците са на мнение, че този срок би могъл да стигне най-малко до 30 години.

Изтъква се още, че някои сезонно работещи предприятия, като керамичните и др., са длъжни по силата на § 9 от наредбата да пресмятат амортизационните отчисления за цяла година, което значи, че тези предприятия амортизират основните си средства в размер, по-голям от фактическото им изхабяване. Имаме следователно друг случай на неправилно определяне на амортизационни норми сега вече в полза на амортизационния фонд, но срещу това пък се явяват известни неудобства за самите предприятия.

Като несъобразност се счита още и разпоредбата на § 11 от наредбата, по силата на която   предприятието   продължава да пресмята и внася амортизационни отчисления дори и тогава, когато дадено основно средство е напълно амортизирано, но използуването му продължава. Наистина тези амортизационни отчисления подсилват амортизационния фонд и увеличават неговата мощ като източник на средства за финансиране на капиталното строителство, но понеже капацитетът на подобни основни средства намалява значително, със заделянето на амортизационни отчисления се повишава от една страна себестойността на продукцията, а от друга страна се стесняват оборотните средства на предприятието, защото тези отчисления не се възпроизвеждат напълно. Към това трябва да прибавим още, че се увеличават значително и разходите за текущия и основен ремонт на подобни средства е напредване на възрастта им. Разпоредбата на въпросния параграф от наредбата се чувствува особено остро от ония предприятия, в които количеството на подобни основни средства е значително, като например предприятията към народните съвети, промкомбинатите и кооперативните, на които се преотстъпват за по-нататъшно използуване извадени от употреба машини и друго оборудване от държавните предприятия.

При изготвяне на наредбата не е взето под съображение производственото положение на предприятията, намиращи се в пробна експлоатация или както казваме още, в пусков период. Неоспорим факт е, че количеството на добитата през този период продукция стои далеч от това на продукцията при използуване пълния капацитет на основните средства, който не е още достигнат. Стопански неоправдано е предприятието да извършва през този период амортизационни отчисления въз основа на пълната амортизационна норма, да завишава по такъв начин и без това неустановената още себестойност на продукцията, да намалява в края на краищата и оборотните си средства чрез внасянето на по-големи амортизационни отчисления. Явява се тогава въпросът, как би следвало да постъпим в такива случаи. Дали да вземем под съображение това положение и да установим по-ниска амортизационна норма, или да установим такава, като вземем под внимание равнището на изхабяването на основните средства през този период, или най-сетне да излезем от нормалното изхабяване, което бихме имали при усвояване на производството на предприятието. Според нас погрешно би било приемането на едното или другото. Ако вземем за основа при определяне на амортизационните норми изхабяването през първия период на усвояването на техниката в даден отрасъл, това би довело до неоправдано повишаване себестойността на продукцията, тъй като след този период фактическото изхабяване е сравнително по-ниско. Би се наложило поради тази причина да коригираме по-късно амортизационните норми. Ако пък мотивирайки се е това, че през време на пусковия период пълният капацитет на предприятието не е достигнат, определим една по-ниска амортизационна норма, съществува опасност изхабяването да не бъде напълно възпроизведено. Ето защо целесъобразно би било амортизационната норма да бъде определена с оглед на нормалните за предприятието производствени условия, а през време на пусковия период предприятието да извършва намалени амортизационни отчисления. Самият пусков период да бъде съкратен до възможния минимум. При това положение задачата на предприятието ще се сведе до вземане на най-ефикасни и бързи мерки за усвояване на новата техника, за създаване на квалифицирани кадри и за тяхното непрекъснато усъвършенствуване. По такъв начин би се намалил от една страна срокът на ненормалното използуване на основните средства през първия период на експлоатацията, а от друга страна би се съкратил и периодът на намалените амортизационни отчисления.

Вторият фактор от значение за размера на амортизационните норми са разходите за основен ремонт. Навременното и качествено извършване на ремонтите, начинът на обслужване и съхраняване оказва решително влияние върху служебния срок на основните средства. Една товарна кола, поверена в ръцете на квалифициран и добросъвестен шофьор, навреме ремонтирана, смазвана, правилно използувана (внимателно шофирана, непретоварвана и т. н.) и през време на бездействие съхранявана в удобен гараж, а не оставена на открито, изложена на атмосферните влияния, ще има много по-дълъг живот, отколкото същата кола, поверена на неподготвен и недобросъвестен шофьор.

Разходите за текущите ремонти на основните средства се включват в себестойността на продукцията по пътя на прякото им отнасяне по съответните сметки на производството или непряко чрез минаването им по сметка „Цехови разходи", сметка „Общозаводски разходи" и др. по фактически или планов размер, ако това е предвидено в отраслевите инструкции по отчитането на производството, в които случаи взема вече участие и сметка „Предстоящи платежи". Тази сметка ще се кредитира по равни части срещу дебитиране на сметките „Цехови разходи", „Общозаводски разходи" и др. Същата сметка ще се дебитира с фактическите разходи за текущите ремонти срещу кредитиране на сметка „Текущ ремонт". Разходите обаче за основен ремонт се покриват от амортизационните отчисления в частта им за основен ремонт. От това следва, че средствата за основен ремонт се напълно обуславят от размера на прилаганите амортизационни норми и по-специално тези за основен ремонт. По тази причина предприятието не би могло да разчита на други средства за целта, освен ако му бъдат отпуснати такива от висшестоящата организация или пък сключи от БНБ специален заем. Но последните два източника невинаги са сигурни. При тези обстоятелства и като се има предвид голямото значение на основния ремонт както за високата производителност на основните средства, така и за продължителността на техния живот, правилното определяне на амортизационната норма за основен ремонт е от особена важност. Ако амортизационните отчисления за основен ремонт са достатъчни, създават се големи възможности за пълното достигане дори и удължаване на служебния срок на основните средства. Това важи особено за местната промишленост, на която не се отпускат средства за лимитни капитални вложения, а само за извънлимитни.

Съществуват данни и изказани мнения от страна на ръководители на предприятия, от които бихме могли да съдим, че наредбата и в тога отношение отбелязва известни недостатъци. Например амортизационните норми за основен ремонт са еднакви за предприятия с нов и стар машинен парк. Това е съвършено неправилно, тъй като старият машинен парк се нуждае от по-чест и много по-голям основен ремонт, отколкото новият машинен парк. Нещо повече, известни предприятия, работещи със стар машинен парк, биват ограничавани да запланират средства за основен ремонт в рамките на набраните отчисления и евентуален заем при.условие той да бъде погасен през идната отчетна година. По такъв начин тези предприятия не ще имат достатъчни средства за основен ремонт. Ето защо за да запазят средствата си, във финансовите планове запланират всяка година за изразходване всички набрани суми. Ако така запланираните суми не бъдат изразходвани, остават като икономии за следната година. По причина на тези и други ограничения и неудобства съществува оформено и силно поддържано мнение, що се отнася до промкомбинатите, да бъде образуван централен фонд за основен ремонт, който да разпределя средствата според нуждите им.

Ако се премахне посоченият недостатък на наредбата, струва ни се, че случаите, при които висшестоящата организация изземва суми от едно предприятие и ги прехвърля на друго предприятие за покриване на разходите му за основен ремонт, ако не бъдат напълно преустановени, то ще бъдат ограничени значително.

Ако приемем, че навременното и качествено извършване на основния ремонт е от съществено значение за правилно използуване на основните средства и за удължаване на техния служебен срок и че предприятието трябва да разполага с достатъчно средства за покриване на разходите по този ремонт, това не значи още, че тази е единствената мярка. От не по-малко значение е съхраняването на основните средства. Ето защо задачата на ръководството на предприятието е да насочи своето внимание към повишаване на социалистическата съзнателност на работниците и служащите, към повишаване на тяхната квалификация, като вземе съответни мерки за целта и следи с неотслабваща настойчивост за тяхното осъществяване. Партията и правителството предлагат за това най-благоприятни условия и средства. Наред с това необходимо е да се вземат мерки за засилване на стахановското движение, което способствува за овладяване на техниката и за ограничаване на непроизводителното изхабяване на основните средства.

Доброто съхраняване и използуване на основните средства удължава междуремонтните периоди, което засилва мощта на амортизационния фонд за основен ремонт, защото удължаването на тези периоди намалява разходите за основен ремонт. Увеличаването на междуремонтните периоди означава още увеличаване производителността на основните средства и следователно снижаване себестойността на продукцията.

Основните средства трябва да бъдат обследвани и по отношение на необходимостта от основен ремонт. При констатирано по-голямо от предвиденото изхабяване междуремонтният период следва да бъде съответно коригиран. Разбирането, тъй като едни от основните средства се изхабяват по-бързо, а други по-бавно, поради което коригирането на изхабяването по един или друг начин е излишно, намираме за напълно погрешно и особено по отношение на основния ремонт.

В Съветския съюз обръщат най-голямо внимание върху навременно и качествено извършване на ремонтите. Създават при това и най-добри условия за целта, вземат се мерки в ония отрасли, където бъде установено, че ремонтите изостават и са лошокачествени. Така например с постановление на СНК на СССР относно „Мероприятия по подобряване работата в памучната индустрия" са дадени конкретни указания по ремонта на оборудванията. По силата на това постановление във всяка памучна фабрика трябва да бъде организиран ремонтно-механичен отдел, подчинен на главния механик на фабриката. За началници на ремонтно-механичните отдели биват назначавани квалифицирани инженери, текстилци, познаващи добре производственото оборудване. Съгласно същото постановление на тези отдели се възлага извършването на планово-предупредителния ремонт на производственото оборудване, монтажът на новото оборудване и установяване на нови прибори и механизми при обновяване и усъвършенствуване на съществуващото оборудване. Със същото постановление е въведено сделно-прогресивно заплащане на труда на ремонтния персонал в зависимост от срока и качеството на ремонта.

Пак по силата на това постановление фабриките се задължават да въведат такъв ред, че след извършване на ремонта оборудването да се предава от началника на ремонтно-механичния отдел на началника на цеха, като при това се състави съответен акт. При недоброкачествен ремонт началникът ни цеха или сменният инженер забранява приемането на ремонтираното оборудване, а ремонтните бригади, допуснали подобен ремонт, са длъжни да отстранят дефектите без допълнително възнаграждение.

По-нататък въпросното постановление предвижда отговорност за помощник-майстора, сменния инженер и началника на цеха за доброто състояние на оборудването, неговата непрекъсната доброкачествена работа и грижите за същото. За да се запазят тези условия и да се установи отговорността, предвижда се състоянието на оборудването при всяко приемане и предаване на смените да бъде отбелязано в нарочна к та.1

Позволяваме си на това място да направим едно малко отклонение, което не считаме за излишно, касае се до материалите за основен ремонт, изплатени със средства от амортизационния фонд за основен ремонт. Чести са случаите, когато запасни части за основен ремонт се набавят в по-голямо от необходимото количество. След ремонта тези части стават излишни, но не могат да бъдат заприходени по сметка „Запасни части за текущ ремонт", тъй като са доставени със средства, взети от особената сметка за основен ремонт. По тази причина по-целесъобразно би било, ако първоначално, бъдат използувани средства от разчетната сметка, а след завършването па ремонта изразходваната сума се прехвърли от особената сметка за основен ремонт по разчетната сметка, с което изразходваната сума се възстановява. Неупотребените обаче материали да бъдат заприходени по съответните материални сметки. Възприета подобна практика, тя би обезпечила един по-ефикасен контрол върху изразходването и съхраняването на доставените материали и запасни части и особено върху неупотребените такива, тъй като те са вече осчетоводени. Тази практика обаче не бива да поощрява безобразното набавяне и складиране на материали и запасни части при подготвителните работи за ремонта. Нашата практика отбелязва доста големи нередности! в това отношение. Не са редки случаите ремонтите и особено основните да се забавят или въобще да не бъдат извършени поради липса на запасни части. За сега такива случаи нашият ежедневен печат отбелязва най-често из живота на МТС. Има такива случаи, но в по-малък размер и в промишлените предприятия. Среща се от друга страна презапасяване на някои предприятия със запасни части, което трябва да отбележим също като ненормално явление, повишаващо стойността на основния ремонт. Най-сетне за забелязване е голямото разнообразие на запасни части в складовете на отделните предприятия. Това разнообразие, което не само че поскъпява ремонтите, но и замразява средства на предприятията, се дължи до известна степен на голямото разнообразие на машините, инсталациите и др. основни средства, с които са обзаведени нашите промишлени предприятия. Ето защо едно последователно намаление на разнообразието на марките на оборудването на промишлените предприятия би допринесло твърде много не само за правилното разрешаване на въпроса за навременно, качествено и икономично ремонтиране на основните средства, но би снижило значително както себестойността на ремонта на основните средства, така и себестойността на продукцията.

Третият фактор за определяне размера на амортизационната норма е остатъчната (ликвидационната) стойност. Определянето на тази стойност е наистина една мъчна и неположителна работа, изграждана по-скоро на едно стопанско чувство, отколкото на някакви обосновани предположения и предвиждания. У едни това чувство поражда по-голяма предвидливост, по която причина те определят ниска остатъчна стойност. Други, напротив, са оптимисти, виждат бъдещето по-розово, по-благоприятно и вследствие на това оценката им е по-висока. Оттук и твърде често срещаните между практиците противоречия по този въпрос. Случаите да бъде определена една остатъчна стойност, а в действителност след изтичането на служебния срок на основното средство да се получи друга стойност не са редки.

От изложеното дотук трябва да извадим заключение, че в основата на определянето на стопански целесъобразни амортизационни норми стои преди всичко правилното определяне на служебния срок за основните средства, а след него идват вече останалите фактори - разноски за основен ремонт, остатъчна стойност и ликвидационни разноски. Неправилно определеният служебен срок би дал следните последици: а) ако е определен по-къс срок, ще се получи по-висока амортизационна норма. А тъй като пресмятаните на база на определената амортизационна норма амортизационни отчисления са елемент на себестойността на продукцията, ще се получи и по-висока себестойност, което е в противоречие е политиката на снижение на себестойността и оттам на цените. Постъпилите в този случай в повече амортизационни отчисления в амортизационния фонд не действуват стимулиращо на развитието на на-народното стопанство. При определяне на амортизационната норма в условията на социализма трябва да се изхожда, както казва Маркс, от икономически принцип, а не от неравномерностите на физическото изхабяване на основните средства в различните моменти; б) при определен по-дълъг от фактическия срок ще имаме обратно положение - по-ниска амортизационна квота, а оттам и по-ниска амортизационна норма. По-ниската амортизационна норма снижава съответно себестойността на продукцията, но затова пък в амортизационния фонд постъпленията от амортизационни отчисления се намаляват съответно, което означава намаляване мощта на този източник за финансиране на капиталното строителство. А това противоречи на открития от Сталин основен икономически закон на социализма. Това ще рече, че определянето на амортизационните норми трябва да бъде извършено от високо квалифицирани хора, които в своята работа да изхождат преди всичко от държавна и стопанска целесъобразност и от практиката. Погрешно установените и недостатъчно диференцирани амортизационни норми в една или друга насока биха причинили неизмерими щети на народното стопанство, на социалистическото строителство.

При нашата работа относно установяването на амортизационните норми и научната разработка на въпросите за амортизацията на основните средства ние бихме могли и трябва да се ползуваме от изпробваните вече опити на великата страна на социализма, братския нам Съветски съюз.

 

Нашите офиси в страната

Партньори