Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводно обслужване от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводно обслужване > Библиотека > Амортизация на основни средства

Оценка, амортизация и отчитане на основни средства

Амортизация на основни средства - Същност и определение

Основните средства на предприятието са предназначени да го обслужват с години. В изпълнение на това си предназначение те се изхабяват физически, вследствие на което губят постепенно от своята първоначална стойност. „Материалното изхабяване на машината - казва Маркс - е двояко. Едното произтича от нейната употреба, както монетите се изтъркват от циркулиране, другото - от нейната неупотреба, както бездейният меч ръждясва в ножницата. Това е изхабяването, което се дължи на природни сили."

„Изхабяването от първия вид е повече или по-малко право пропорционално, а от последния вид до известна степен обратно пропорционално на нейната употреба."

„Износването - казва също така Маркс - (като оставим настрана моралното) е онази част от стойността, която основният капитал чрез неговото използуване постепенно предава на продукта в онази средна мярка, в която той загубва потребителната си стойност." За да бъде така предаваната стойност възпроизведена, необходимо е изхабяването да .се установи и да намери парично изражение, както и да се включи в себестойността на продукцията.

Да се определи размерът на изхабяването при всеки отделен производствен процес е технически невъзможно, нито пък подобна работа би била целесъобразна. Ето защо то бива периодически обхващано по определена система и намира счетоводен израз чрез амортизацията. „Това предаване на стойност казва Маркс - или това преминаване на стойност на такива средства за производство върху продукта, в чието образуване те вземат участие, се определя чрез средно изчисление; то се измерва със средната продължителност на функционирането на средствата за производство, обхващаща времето от момента, когато те влизат в производствения процес, до момента, когато бъдат напълно износени, станат негодни, когато трябва да бъдат заменени с нови екземпляри от същия род, когато трябва да бъдат възпроизведени." Затова амортизацията като израз на техническото и стопанското стойностно намаление на основните средства, намиращи се в експлоатация, трябва да гарантира тяхното текущо подновяване, като бъде включена в себестойността на продукцията, понеже е неин съставен елемент. Оттук бихме могли да кажем, че разгледана от стопанско гледище, амортизацията представлява още преобразуване на основни средства в оборотни. „И така, напълно ясно се вижда - казва Маркс, - че едно средство за производство никога не дава на продукта повече стойност, отколкото то губи в трудовия процес чрез унищожението на своята собствена потребителна стойност. Ако то нямаше стойност за губене, т. е. ако то самото не беше продукт на човешкия труд, то не би предало никаква стойност на продукта. То би служило като създател на потребителна стойност, но не и като създател на разменна стойност. Такъв е случаят с всички средства за производство, които са налице в природата и без човешки труд - със земята, водата, желязната руда, дървото в самораслата гора и т. Н." Трябва да отбележим обаче, че амортизацията обезщетява само икономически изхабяването на основните средства, означава възстановяване стойността на изхабените основни средства и по такъв начин обезпечава съхранението на основния фонд в неговото парично изражение. Възстановяването на изхабяването на основните средства в натурална форма се извършва в процеса на капиталното строителство и на основния ремонт, средства за които се набират чрез амортизация (амортизационни отчисления). „Сумите, които се включват в разноските за производството или в разходите по експлоатацията за всеки период, които представляват парично изражение на изхабяването на основните средства, се наричат амортизационни отчисления." Бидейки предназначена за финансирането на капиталното строителство и на основния ремонт, амортизацията се явява следователно и като предпоставка за възпроизводството на основния фонд в неговата натурална форма. Следователно една от задачите на счетоводната отчетност е наред с преките производствени разходи - материали, работна заплата и др., както и непреките такива - цехови разходи, общозаводски разходи и т. н. - да обхване и припадащата се на единица продукт стойност на изхабяването на основните средства и да я включи в себестойността на продукта под формата на амортизация. Или с други думи казано в себестойността на промишлената продукция да бъдат включвани и „разходите по възстановяване на употребените средства за производство", в това число и износените части. В противен случай няма възпроизводство на изхабяването, а това значи, че при изваждане на основните средства от употреба поради изхабяване държавата да не разполага с необходимия фонд за тяхното възстановяване. Тази задача на счетоводната отчетност става още по-важна, като имаме предвид, че в своята функция амортизацията е не само като важен източник за финансиране възстановяването на изхабени части от основния фонд, но и като допълнителен източник за натрупвания; необходими за нуждите на разширеното възпроизводство. „Необходимо е - казва Сталин, - щото вътре в самата промишленост, във всеки неин отрасъл да се образуват известни запаси с цел за амортизиране на предприятието, с цел за неговото разширяване, с цел за неговото по-нататъшно развитие. Тази работа е необходима, абсолютно нужна, трябва да я движим напред на всяка цена." Според това бихме могли да кажем още, че от динамично гледище на равносметката за резултата (резултатен баланс) амортизацията е периодичен разход на основни средства, а от гледище на статиката на баланса - намаление стойността на намиращите се в експлоатация основни средства.

В Съветския съюз въпросите за правилна отчетност и правилно изграждане на калкулацията бяха своевременно обект на сериозни грижи от страна на партията и правителството. Така в резолюцията на състоялия се през 1923 г. XII конгрес на КПСС (тогава ВКП(б)) се казва: „Без правилно счетоводство, обхващащо държавното стопанство от горе до долу, без научно построени калкулации, определящи реалната себестойност на продуктите на държавната промишленост, няма никаква гаранция срещу постепенното разпиляване или разхищаване на национализираната собственост." А за определяне на реалната себестойност едно от условията е правилното установяване на амортизацията. При ниско определена амортизация бихме имали и по-ниска себестойност на продукцията, но това означава едновременно и недостатъчни постъпления в амортизационния фонд за възстановяване на основните средства. Обратното положение бихме имали при по-високо определена амортизация. Постъпленията във фонда ще бъдат по-големи, но заедно е това себестойността на продукцията ще бъде неоснователно повишена, което пък затруднява правилното установяване на единни държавни цеви. Необходимо е следователно амортизацията да бъде точно определена. Като съставна част от финансовия план на народното стопанство правилното определяне на обема на амортизацията (амортизационните отчисления) има особено голямо значение за изпълнението на плана за капиталното строителство.

Процесът на амортизацията и възстановяването на основните средства при капиталистическото стопанство по своето вътрешно съдържание е твърде различен от този на социалистическото стопанство, макар по външната си форма да схожда е него. При социалистическото стопанство амортизацията е показател на количеството пренесен от основните средства върху продукта овеществен обществен труд и нейната същност се обуславя не от лични интереси и стремежи към по-голяма печалба, какъвто е случаят при капиталистическото стопанство, а от социалистическите производствени отношения, от планомерния характер на възстановяването на основните средства. При капиталистическото стопанство предприятието търси да възпроизведе изхабяването на основните средства чрез пазарната цена, което невинаги е възможно. В известни случаи поради конкуренцията на пазара получената от продажбата на произведенията сума е по-ниска от себестойността им, а в други случаи я надвишава. По тази причина на амортизацията се гледа въобще като на едно контра-активно перо (регулатив) с единствената задача да коригира оценката на основните средства, вписани в баланса по тяхната първоначална стойност вместо по намалената такава, в размер на изхабяването им към балансовата дата. Ето защо в капиталистическото предприятие амортизацията има значение дотолкова, доколкото тя се явява като средство на собствената му стопанска и финансова политика. В зависимост от следваната политика капиталистическото предприятие извършва в известни случаи амортизации, по-големи от необходимите, с цел да се образуват по такъв начин скрити (тайни) резерви и да укрие заедно с това част от печалбата или цялата печалба. В други пък случаи те са по-малки или въобще не се извършват такива. Тук вече целта е да не се покаже загуба в баланса, което обстоятелство би предизвикало спадане на курса на акциите на предприятието, би разклатило кредита му пред банки, доставчици и т. н. Във всички тези случаи за амортизационния фонд на предприятието биват отделяни суми едва в края на отчетната година.

Във връзка с амортизацията на основните средства в капиталистическите предприятия вземат обикновено следните счетоводни операции:

а) през  течение  на отчетната   година

1. Дебит сметка „Основно производство"

Кредит сметка „Обезценки" - по процент, определен от самия капиталист.

б)   в края  на  отчетната година

2. Дебит сметка „Загуба и печалби"

Кредит сметка „Амортизационен фонд" - сума, определена също от капиталиста, най-често в зависимост от неговата дивидентна политика, е което амортизацията е като средство за регулиране процента на дивидента.

Очевидно е, че при така съставени счетоводни операции равенството между салдата по- сметка „Амортизационен фонд" и по сметка „Обезценки", каквото равенство би следвало да има при една редовна амортизационна политика, е нарушено. При калкулациите обаче се вижда от първата операция, че амортизацията се взема под съображение, но амортизационната норма се определя от капиталиста. Следователно на амортизацията не се гледа като на еквивалент на изхабяването на основните средства, подлежащ на включване в себестойността на продукцията и имащ за цел набиране на необходимите средства за възстановяване и основен ремонт, а като на коректив или на средство, служещо, както споменахме вече, на стопанската и финансовата политика на капиталиста. Най-сетне амортизацията бива използувана от капиталиста и като средство за укриване на печалбата от данъчната власт, т. е. като средство за извличане на облаги чрез увреждане на обществени и държавни интереси.

 

Нашите офиси в страната

Партньори