Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводно обслужване от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводно обслужване > Библиотека > Начини на амортизиране

Оценка, амортизация и отчитане на основни средства

Начини на амортизиране

Трябва да различаваме следните начини на амортизиране:

1. Постоянна (константна) амортизация, при която амортизационната норма за дадено основно средство остава непроменена, докато трае служебният му срок. Този вид амортизация се предпочита, защото по начало амортизацията на основните средства се разпределя в случая наравно между отделните години на живота на основното средство. Друг е въпросът, доколко разпределянето на амортизацията върху единица продукция за отделните отчетни години е еднакво и справедливо. Тук вече играе роля количеството на продукцията за дадена отчетна година. Колкото количеството на продукцията е по-голямо, толкова по-малка е частта от амортизацията, припадаща се на единица продукция, при положение, че амортизационната норма остана непроменена. Следователно при този начин на амортизиране степента на натоварване на основните средства не се взема под съображение при пресмятане на годишния размер на амортизацията. Натоварването обаче влияе върху припадащата се част от амортизацията за единица продукт. Да изясним това със съответни примери: първоначалната стойност на основните средства на дадено предприятие възлиза на 1 000 000 лв. Средната амортизационна норма е определена на 10%. Първата година количеството на продукцията възлиза на 100 000 единици, за които освен амортизацията са извършени 200 000 лв. разходи; или по 20 лв. на парче. През втората година са били произведени 150 000 единици при пълното запазване равнището на производствените разходи за единица продукция.

При тези условия бихме имали следното положение:

1. За първата година

а) Производствени разходи за 100000

единици по 20 лв. .                                         лв. 2 000 000

б) Амортизация по 10% върху 1 000 000 лв. първоначална

стойност на основните средства                лв. 100 000

в) Фабрично-заводска себестойност на

продукцията                                                     лв. 2 100 000

г) Фабрично-заводска себестойност

на единица продукция                                   лв. 21

2. За втората година

81

а) Производствени разходи за 150 000 единици по 20 лв. на

единица   ......................лв. 3 000 000

' б) Амортизация по 10% върху 1 000(00 лв. първоначална

стойност на основните средства    ...........„     100 000

в) Фабрично-заводска себестойност на продукцията   . . . .  „   3 100 000

г) Фабрично-заводска себестойност на единица продукция .  „        20,67

Съставените калкулации показват, че през втората година фабрично-заводската себестойност на единица продукция е с 0,33 лв. по-ниска от тази през първата година. На пръв поглед изглежда, че имаме снижение на себестойността на продукцията с 0,33 лв. Тога обаче снижение е относително, защото през втората година при запазено ниво на амортизацията имаме увеличение на производството с 50%. Следователно по-голямо е изхабяването на основните средства, което не е било взето под съображение и не е включено в себестойността на продукцията. Ако приемем, че амортизационната норма от 10% е приета при годишна продукция на основните средства 100 000 единици, в такъв случай изхабяването през втората година възлиза в действителност на 150 000 лв., а не на 100 000 лв., както е било калкулирано. Това ще рече, че фабрично-заводската себестойност на общата продукция за втората година възлиза вече на 3 150 000 лв., а оттам за единица продукция ще имаме 21 лв.; или фактически нямаме снижение на себестойността, както това се вижда на пръв поглед. Този недостатък съществува в сега прилаганите у нас амортизационни норми, които остават непроменени за различните степени на използуване на машините (една смяна, две смени или три смени в денонощие), които предполагат различни норми за различните степени на използуване на машините, съоръженията и др. основни средства към това ще се върнем по-късно.

В нашата страна въвеждането на постоянната амортизация на основните средства е възприето поради това, че този вид амортизация е по-целесъобразна и отговаря на изискванията на социалистическото стопанство.

2. Намаляваща се (депресивна) амортизация. При: тази амортизация амортизационната норма не е еднаква за различните години от живота на основното средство, а се намалява постепенно, като първоначално е по-висока. Изхожда се от съображението, че е течение   на   времето вследствие на употреблението и остаряването на основните средства изхабяването им се увеличава, а заедно с това увеличават се и разходите за тяхното поддържане, докато оказваните услуги остават същите, а дори и намаляват.

Според привържениците на този вид амортизация прилагането на еднаква амортизационна норма през целия живот на основното средство при постоянно увеличаващи се разходи за ремонти би значело постепенното отегчаване на резултата за следните години, което от стопанско гледище е неоправдано, тъй като тези разходи са последица от по-раншното използуване на основното средство."

Този начин на амортизиране на основните средства се счита още като мярка на стопанска предвидливост и предпазливост, като мярка, която би обезпечила необходимите средства за задоволяване на явилите се по-късно нужди вследствие на развитието на предприятието или напредъка на техниката. В основата си обаче този вид амортизация, прилаган от капиталистическите предприетия, крие стремежа за създаване тайни резерви чрез свръхамортизиране е първите години от експлоатацията на основните средства, които резерви да осигурят предприятието срещу едно евентуално ,морално изхабяване, както и да го подпомогнат във воденето на борбата срещу конкуренцията, когато тя се изостри и не би могла да бъде преодоляна по друг начин. От само себе си се разбира, че при настъпването на този момент амортизацията на 'основните средства ще бъде преустановена до настъпването на по-благоприятни условия.

3. Увеличаваща се (прогресивна) амортизация, при която амортизационната норма нараства постепенно. При определянето на амортизационната норма за отделните години се взема също така за основа срокът на използваемостта на основното средство, но се излиза от схващането, че е течение на времето неговата стойност намалява не само поради употребяването, но и поради остаряването му. По тази причина, темпът на амортизацията трябва да бъде ускорен, а не равномерен. Други привърженици на този вид амортизация застъпват гледището, че при определяне на амортизиционната норма трябва да се взема под внимание степента на използваемостта на основните средства, която особено през първите години от създаването на предприятието е по-малка и расте заедно с неговото развитие.

Увеличаващата се амортизация като лишена от стопанска целесъобразност не е намерила широко приложение в капиталистическите страни, където се среща. При социалистическото стопанство за подобна амортизация не може въобще да става въпрос.

Според казаното по-горе бихме могли да различаваме още следните видове амортизация:

  1. Законна - чиято норма се определя от закона.
  2. Обективна - амортизационната норма отговаря напълно на действителното изхабяване на основното средство.
  3. Субективна - амортизационната норма се обуславя от личната преценка, стопанските възможности и съображения на предприемача.

В условията на социалистическото стопанство, където предприятията са държавни и кооперативни, т. е. обществена собственост, и следователно отсъствува алчната лична заинтересуваност на предприемача, имаме само законна амортизация. Прилагат се само определени със съответна наредба амортизационни норми, установени с оглед интересите на капиталното строителство. Тези норми предприятията спазват и трябва да спазват безусловно и без оглед на стопанския резултат за отчетната година. Правилно определените амортизационни норми, отговарящи на фактическото изхабяване на основните средства, биха премахнали различието между обективната и законната амортизация, каквото различие съществува и е неизбежно в капиталистическите предприятия. Що се отнася до субективната амортизация - едно от характерните явления в капиталистическите предприятия, ние мислим, че тя няма и не може да има място при социалистическото предприятие. Определените с наредба амортизационни норми се прилагат безусловно. По такъв начин субективният елемент при оценката На основните средства е напълно изключен. ' Ако вземем за основа редовността на извършване амортизацията, следва да различаваме:

а) Редовна амортизация;
б) Извънредна амортизация.

а) Редовна амортизация. Извършва се всяка година и цели както редовното възпроизводство на изхабяването на основните средства, така и точното отразяване в баланса на намалената им в размер на това изхабяване първоначална стойност.

При социалистическите предприятия тази амортизация се извършва без оглед на резултата. При капиталистическите предприятия случаят не е такъв. Отчисляваната от печалбата амортизация се направлява според размера на печалбата, а при загуба основните средства * въобще не се амортизират. Трябва обаче повторно да отбележим, че редовната амортизация би разрешила възложената й задача само при условие, че амортизационните норми са правилно определени от, наредбата и отговарят на действителното изхабяване на основните средства.

б) Извънредна амортизация. Както показва самото й название, тази амортизация се извършва в извънредни случаи. Тя може да бъде продиктувана от различни съображения. Например преценява се, че поради неправилно определени амортизационни норми, лошо използуване и съхраняване на основните средства, увеличаване степента на използуването им и др. причини досегашната амортизация не отговаря на действителното изхабяване. По тази причина бива предприемана извънредна амортизация, която цели да коригира създадено ненормално положение. Някои форсмажорни обстоятелства могат да дадат също повод за предприемане на извънредна амортизация, като например пожар, наводнение, земетръс, ураган и др.

При социалистическото стопанство тези амортизации не са приети за калкулативен елемент. Следователно не могат да бъдат възпроизведени, а се покриват от уставния фонд. Поради това причините, които ги предизвикват, трябва да бъдат старателно и навреме отстранявани чрез вземане на съответни мерки; а за загубите, ако има такива, да се търсят отговорности.

Капиталистическите предприятия предприемат . извънредни амортизации не само поради обективни причини. Най-различни са поводите за такива амортизации, но всички тези поводи се свеждат към образуването на тайни резерви. Капиталистическото предприятие за разлика от социалистическото калкулира тези извънредни амортизации в себестойността на продукцията и търси тяхното възпроизвеждане чрез продажната цена или при благоприятни години ги отчислява от печалбата. С това то укрива нейния размер от погледа на акционери и външни лица и ощетява държавата, защото плаща в такъв случай по-малък данък върху печалбата.

Ако се вземат за основа размерът на приложената амортизационна норма и действителното изхабяване на основните средства, бихме могли да различаваме:

  1. нормална амортизация;
  2. подамортизация;
  3. свръхамортизация.

Нормалната амортизация отговаря на нормалното изхабяване на основните средства. Трябва да се приеме обаче, че в условията на социалистическото стопанство по начало нормалната амортизация следва да съвпадне с начислената такава според предписаните от наредбата амортизационни норми. Тя е следователно и планова амортизация.

Подамортизация имаме, когато приложената амортизационна норма е по-ниска от отговарящата на фактическото изхабяване на основните средства." Този недопустим при социалистическото стопанство начин на амортизиране е едно от средствата на дивидентната политика на капиталистическите предприятия, както и на други някои техни финансови съображения и интереси. Капиталистическото предприятие прилага например една по-ниска амортизационна норма, за да поддържа пивото на дивидента при неблагоприятна стопанска година. Заедно с това целта е да се запази и курсът на акциите му. Или прилага по-ниска амортизационна норма, тъй като в противен случай балансът му би показал загуба и т. н.

Извършваните от капиталистическите предприятия под-амортизации могат да целят още изграждането на един благоприятен баланс, необходим за получаването на по-значителни банкови кредити или такива от доставчици, за гарантиране добър успех на предстоящо увеличавате на основния капитал или за сключване на облигационен заем при изгодни условия и т. н.

Подамортизацията може да бъде и обект на ценовата политика на капиталистическото предприятие в борбата му срещу конкурентите и т. н.

Свръх-амортизация имаме при прилагане на амортизационни норми, по-високи от законните. Такава амортизация не може да бъде практикувана при социалистическите предприятия.

Допреди влизането, в сила на Закона за търговските книги, обнародван в Д. в., бр. 253 от 31. X." 1947, и не правилника за прилагане на този закон (Д. в., бр. 303 от 29. XII. 1947) свръх-амортизирането на основните средства бе твърде често практикувано от страна на капиталистическите предприятия у нас. Този вид амортизация се приемаше като метод за създаване на тайни резерви, съдържащи се в пасивното корективно перо „Амортизация на постоянното имущество". Този метод на образуване тайни резерви намираше приложение и в по-големите кооперативни предприятия, извършващи производствена дейност. Мотивировката за извършване на свръхамортизации бе тази, че образуваните по такъв начин резерви повишават неусетно за акционерите или кооператорите жизнената сила на предприятието и го правят по-устойчиво срещу евентуално настъпили стопански кризи. Освен това на своята същност и предназначение тези резерви представляваха еквивалент на понасяните от предприятието загуби вследствие моралното изхабяване на постоянните средства. Следователно създават се за предприятието възможности да заменя лесно, когато това се наложи, загубилите, поради морално изхабяване потребителната си стойност основни средства с нови такива, без да прибягва до кредити и да влошава по такъв начин стопанското си положение. Зад този на глед стопански целесъобразен мотив се крие в действителност-стремежът на капиталистическото предприятие да забули истинския размер на печалбата си и да заплати по такъв начин по-малко данък на държавата. Наистина някои честни и прогресивни финансови инспектори, данъчните експерти-счетоводители съумяваха да намерят укритите по такъв начин печалби, но това ставаше с цената на големи трудности, загуба на ценно време и най-вече създаваха се нескончаеми спорове и обжалвания на съставените актове по повод на тия укривания. По понятни пък причини самите данъчни ревизии lie винаги биваха изчерпателни и ефикасни. През 1947 г. обаче с влизането на Закона за търговските книги и на правилника за неговото приложение бе поставено началото на премахване тайните резерви.

 

Нашите офиси в страната

Партньори